С Tea Break, или поне с Игор (вокал) и Куки (барабани) се срещаме на „Часовника” пред „Коня” или иначе казано, площад Република, в центъра на Белград. Това си е нещо като техния „Попа”, само че е доста по-голямо. Февруари е и, въпреки че няма сняг, вали неприятно. Тръгваме да си търсим място, където да си поговорим за вселената света и всичко останало и основно за тях като музиканти. По малките централни улички ме водят към култово ъндъргроунд барче, наречено също Република. Мястото е малко, но целите стени са изрисувани с геогрфски карти на Сърбия (в това число Косово, Македония, Черна гора и какво ли още не, естествено! :)) и най-важното, вътре звучи яка пънкария!

И така, първият ми въпрос винаги е свързан с представяне на групата. Кои сте? Кои сте били? Как се събрахте? С две думи, малко история...

И: Ок, с това почвам аз, защото Куки е с нас едва от година. Основахме Tea Break през 2001 пролетта, април или май, заедно с Младжа, нашия басист, Миша на китара и аз като вокалист и китарист. Първият ни барабанист се казваше Божидар, но той ни напусна година по-късно. Душко, мой приятел, го замести. Започнахме да свирим неща с типичното звучене на групите, които са ни повлиявали, така че определяме групата си като пънк-рок банда. В момента все още сме четворка, но Куки дойде преди година, за да подсили група, той помогна да работим по-добре, по-ефикасно, и да звучим по-добре, още по-добре!

Тия дни много често чувам, че пънка не е особено популярен тук...?

И: Е, пънка беше популярен в началото на 80-те тук, в Белград, но ню уев групите някакси го погълнаха и тръгнаха по пътя на мейнстриима. Пънка е неособенопопулярен в Сърбия, защото при споменаването на думата „пънк” хората го свъзват с нещо ужасно, анархия и т.н., но ние не сме такъв пънк. Мисля си, че все пак е популярен, но абсолютен ъндърграунд.

К: Проблемът, бих добавил, е в дефиницията на пънка. В днешната музика, в модерната музика, с названието пънк можеш да се отнесеш до много течения и групи, от Foo Fighters, през Placibo, до нови групи като Paramore и какво ли още не...

И: Всичко е така омешано вече! (прекъсва Куки)

К: Точно! Той го каза! И хората тук по дефиницията на пънка отпреди повече от десет години знаят, че е нещо като Sex Pistols и Exploited, не е като мейнстрийм музиката, не се слуша и възприема лесно от обикновения слушател. А хората, които са редактори в музикалните телевизии, когато чуят „пънк”, се заблуждават по същия начин вместо да слушат самата музика и е под въпрос колко от тези хора могат да ни помогнат и колко от тях са компетентни, да кажем. Ние нямаме добре развита музикална индустрия и неподходящите хора вършат неподходяща работа. Но ние не се дистанцираме от пънк категорията, защото знаем какво е пънка и той не е същия като отпреди десет години.

Имате ли много участия тук в Сърбия?

И: Имаме доста свирения в Сърбия зя последните 6 години... 7 години? Но това не е съвсем еднозначно, защото в Белград можеш да свириш много, но другаде, в централна, северна или южна Сърбия е по-трудно да се намери качествено участие, като сцената не е толкова развита като в Белград. Имаме няколко града, в които може да се свири, като Крагуйевац, има много групи, които са от там, много групи има и в Нови Сад, така че свирим из Сърбия, не достатъчно. Хората нямат ресурсите за организация и това е проблем, но даваме най-доброто от себе си да свирим възможно най-много.
С кои групи най-често свирите? Кои сръбски групи са близки до вашето звучене?

Искам имена!

И: Имена... Ами, свирим с Tibia (Тук и двамата избухват в смях. Всъщност точно на концерт на Tibia ги срещнах за първи път на живо съвсем случайно няколко дни по-рано. Бяха в публиката. А интервюто бяхме уговорили седмици по-рано по телефона.), с No Comply, но те вече не съществуват, Violent Chapter, ама те са по метъли....... Ааааа! Помогни ми! (гледа към Куки, но той само се подхилква в отговор).

Питам, защото от две седмици вече съм тук, идвала съм и преди, и така и не съм успявала до момента да видя пънк или ска-пънк шоу. Била съм на доста хардкор събития тук, няколко метъл, но пънк...?

(Куки ми се присмива с все сила!)

И: Да, да... И това си е проблем, защото ни се налага да свирим с емо или метъл групи, така функционираме... след като много от пънк групите не съществуват вече...

К: ГОБЛИНИ! ГОБЛИНИ!

И: Да, ама те са мейнстрийм! Не ги броя. Така че, ако искаш да назова една пънк група, имаше една, Doghouse, ако си чувала... Те се разделиха преди две години и половина, имаше и едни, Barfly, и тях ги няма вече, та... А, имаше и една група, On The Run, свириха няколко пъти извън страната, ние сме свирили с тях много пъти, но и те не съществуват вече... Sixpack са друга група, но те са едва ли не най-голямата пънк група в Сърбия, доста са популярни, Chovek Bez Sluha, и в общи линии това е пънк сцената. Имаме и няколко стрийт пънк банди, но рядко свирим с тях, много се мотаят със скинари, а това не са точно нашия тип събития.

През 2001 издавате първото си демо...

И: Да, казваше се “Can’t Find My Way”, абсолютно демо, диск домашна изработка. Записахме няколко дозини копия и ги раздавахме на фенове по концерти, никога не сме го продавали. Но бяха първи записи, колкото да се чуе как звучим.
Промоционални цели?

И: Да, промоционални цели. Все още имаме няколко копия, пазим ги като изчезващ вид.

К: За спомен!

И: Да, спомен, обаче като станем големи и известни ще ги разпродадем за милиони долари!
(Бурен смях от всички)

Разкажи ми за Melody Makers.

И: О, Melody Makers! Melody Makers е въображаема, тип „как-би-било-добре-да-бъде” издателска къща, но е просто DIY (Do It Yourself – направи си сам) лейбъл, на хартия не е истински лейбъл...

В смисъл не е регистриран?

И: Точно, не ерегистриран... регистриран е само в съзнанието ни!

(K: Jesi registrovao?

И: Ne. Registrovao sam Danja, ali to nema veze….)

И: Това е лейбъл, за който на нас с Миша, китариста ни, ни дойде идеята да обединим всичките си приятели и подобни групи под шапката на нещо като лейбъл. Така че всичките дискове, издания като Barfly, другата ми група, Barcode, No Comply са с този лейбъл, DIY издателство. Последният ни диск, сингълът Troublmaker, също. Просто за да има някакво лого, нишо не означава... Всъщност означава много! Но не и за другите хора...
Имаш предвид, че не е търговкса марка, а...

И: Да, не е търговска марка, но означава нещо, символ за обединение. И се надявам, че някой ден ще успеем да го развием в истински лейбъл и да можем да предложим нещо на групите. Е, това е историята.

Стискам палци! Като преглеждах биографията ви, останах с впечатлението, че Melody Makers е един вид отговор на големите звукозаписни компании. Някога издавали ли сте за друг лейбъл?

И: Не, никога за сериозна звукозаписна компания, защото хората тук в Сърбия, както и Куки спомена, не се интересуват особено от музика на английски, особено пък някакъв си пънк. 

 

Хм, странно. В България е по-скоро обратното: “Пеете на Български? Олд-скул!”

(Бурен смях от всички)

И: Тук е съвсем друга ситуацията, защото при “класическите” лейбъли нещата стоят така: “Ок, пеете на английски, но как бихме могли да представим това на сръбската публика, на сръбските деца? Как мислите? Пейте си на английски и ние няма да може да продадем и две копия от албума ви! НЕ! Като пеете на сръбски всичко ще е наред, защото ще сте по-продаваеми.”, а това е наистина лошо.

K: Ама наистина лошо! Отивайки при издателя, ти отиваш със своите разходи по направата на един албум, студийно време и така нататък, но от другата страна не се предлага оферта, която да ти пердлага някаква компенсация или пари. От теб се очаква да създадеш продукт или дори в някои случаи да се погрижиш сам и за видео клиповете към него и т.н., а издателят само да го публикува и в крайна сметка не получаваш никакви пари от продажбата на музиката си. Тук не сме предпазени като музиканти, нямамеме закони, а дори и да имаме, аз поне не съм чувал и те определено си остават само на хартия. Така че не е лесно, но ние се стараем да се справим и да пробием... може би някъде, където биха ни оценили по-добре.

И: Като в България, например! България е много добър пример как работят нещата! Пееш на английски и всички те разбират! Спомням си че на концерта ни имаше хора дошли от извън София и дори знаеха част от текстовете на песните ни! Направо си е плашещо.

Та, първи албум през 2003. Not so far?

И: Хаха. Да, “Not So Far”. Това е първото ни сериозно издание, всъщност е EP с четири песни и за разлика от демото, където барабаните са електронно програмирани, тук ги записа Душко, предишният ни барабанист. Свирихме в неговото мазе, записахме всичко, китари, вокали, у Младжа. Стана доста добре за ситуацията. Нямахме пари за студио, така че си  беше наистина добре! Ние го и продуцирахме, с помощта на Дино, китаристът на Barfly и наш вече бивш продуцент. Това е отново издание на Melody Makers. Записахме четири песни и три от тях имат видео клипове.

Идваме и точно на следващия ми въпрос. Как направихте клиповете?

И: По същия начин... същата ситуация - нямаш пари, но имаш приятели! Наш приятел просто ни каза: “Хей, мога да направя клип за вас, анимиран!”. Беше за песента “Weeds”. Анимирано видео и жестоко! За песента “The Sign” снимахме на улицата с няколко приятеля, с дузина приятеля имам предвид. Е беше малко кофти видео, ако трябва да сме честни, но беше първото ни снимачно видео изобщо. По-късно, клипа към “Rejuvenate” снимахме в репетиционната. Беше доста забавно! Наложи ни се да сложим вестници по стените като импровизиран декор. Та, вестници и снимки по стените, поканихме и известно количество фенове, снимахме с две камери и стана доста добре. Беше в топ пет на няколко станции в продължение на три месеца! Това си беше един малък успех за нас.

К: Един добър старт!

И: Имахме доста свирения в Белград и в Сърбия изобщо. Като приключихме с промоцията на “It’s Not So Far”, издадохме през 2003-та “It’s Not So Far +” – рерилийз с добавени две песни, записани на живо. Просто имахме чуството, че трябва да разпространяваме музиката си колкото се може повече, така че просто раздавахме дисковете на публиката след концертите си, такава беше и първоначаналнаа идея, така че доста дискове попаднаха в добри ръце. През 2005-та издадохме първият си дългосвирещ албум, “False Reality”, с 15 песни. И.. Просто предполагам, че това е следващият ти въпрос...

Да, да, давай!

И: Беше жесток гиг! Казвал съм го хиляди пъти и ще продължавам да го повтарям! Ами получихме съобщение по Myspace… Поканиха ни, приехме и отидохме. Ставаше дума за няколко групи от България и ние от Сърбия, нещо като мини фест, беше на 10-ти Март 2006 г. в О!Шипка. Това всъщност беше първото ни свирене извън Сърбия, така че за нас си беше “WOW!”. Пътувахме с влака, което си беше цяло приключение, заради дребните контрабандисти, които също пътуват. Интересното е, че същата вечер имаше концерт на ONYX в София... Иска ми се да благодаря на всички, които ни подкрепиха тогава, които ни намериха къде да отседнем и нещо за пиене! Помня, че пристигнахме адски рано, 6 или 7 сутринта, а човекът, който ни чакаше, ни посрещна с бира! Та целия ден си беше приключение, ако не се лъжа барабанистът ни беше вече мъртво пиян около осем часа преди концерта... Важното е, че до началото се пооправи... (последните изречения са през див смях) Трябва да кажа, че звукът беше много добър! А публиката... не съм и предполагал, че публиката просто ще полудее! Така че в един момент просто се спогледахме на сцената и си казахме: “WOW”! Стейдждайвъри, хора, които знаеха текстовете, имаше няколко човека, които бяха дошли от друг град само заради нас и беше страхотно да се запонаем с тях, свирихме два  биса, изобщо беше страхотна вечер... може би най-добрият ни гиг досега!

Сериозно?!

И: Абсолютно! Имате страхотна публика! Всички те аплодират и те гледат все едно са на театър!

К: Не знам защо при нас не е точно така... Бяхме изолирани доста дълго... През 80-те публиката по такива концерти беше по-малко, но по жива... Но днес... Въпреки, че нещата вървят на добре! Но аз съм свирил над две хиляди концерта из цяла Сърбия, работя като барабанист, и наблюдавайки публиката на различни места из Сърбия, мисля че най-добрата публика е във Войводина, това е областта около Нови Сад. Но отивайки по-на юг, публиката е доста по-статична...

И: Тук може би най-якият ни гиг досега е участието ни в LAST CHANCE TO DANCE, хардкор фестивал, на който свириха и доста български групи - Last Hope, Vendetta… Много реакция от публиката, събраха се над 300 души... Проведе се в Living Room, залата на Студентския Културен Център (СКЦ)... Беше наистина добра вечер, но в Белград винаги публиката е една и съща на тези събития, все едни и същи хора ги посещават, което е малко скучно...

А не се ли появяват по-млади хора, нови за сцената?

И: За моя радост на промоцията на новия ни сингъл видяхме доста нови лица, млади хора.

К: Откакто работим със сайта Trablmejker.com определено идват повече млади хора! А това е и целта, младите!

И: Да! Те са жестоки хора! Никой не подкрепя сцената като тях, нямаме друга такава медия, така че нещата, които правят, са си за златен медал!

А какво е мнението ви за компилацията CREDIT TO THE NATION? За участието ви в нея?

И: За нас това е чудесна възможност да се споделим навън музиката си и сме горди да отдадем чест на нацията (credit to the nation).

К: Чустваме се по-малко изолирани! (през смях)

И: Да, всички текстове на Tea Break са по някакъв начин свързани със случващото се около нас, така че и “Troublemaker” отразява това, през което сме минали и не искаме да се повтаря. Беше интересен начин да изразим недоволството си. Искаше ни се да накараме хората тук да се замислят над Сърбия, над това, че всички останали страни прогресират, а ние тъпчем на едно място. Един вид, яростна реакция... Но иначе сме готини момчета, честно!

Какви са ви впечатленията от Crowfish? Свирили сте заедно тук в Белград?

И: Гледал съм ги два пъти тук. Първия път бях в публиката, втория свирихме заедно и мога да кажа, че са страхотни момчета! Сериозно, свирят страхотно и определно знаят какво правят, гледат професионално на нещата. И като публика се забавлявах много и ми се иска повече хора, не само тук в Сърбия, а изобщо, да слушат тяхната музика. И видеото им към “Away” е супер готино! Така че, само напред, момчета!

Нещо за край? Да сме пропуснали?

И: Бъдете позитивни! Винаги бъдете позитивни и всичко си идва на мястото! Като Tea Break на върха на славата, например!
И така в смях приключваме с едва ли не официалната част. Разговора ни продължава още половин час на най-общи теми и всеки потегля по задачки.

Няколко месеца по късно отново се свързваме с тях, но не за да си говорим, а за да се видим! Tea Break пристигнаха в София, рано сутринта на 18-ти май, за да вземат участие в шестия поред концерт част от промоцията на компилацията CREDIT TO THE NATION. Покрай цялата организационна суматоха не можахме да обменим кой знае колко информация, но не можеше да се пропусне възможността да им зададем няколко въпроса след зашеметяващият им 40-минутен сет в Парти центъра в неделя, а ето и резултата:

Как ви се струва компилацията (CREDIT TO THE NATION 3xCD), сега когато вече е факт?

И: Както вече съм казвал, това е нещо страхотно! Държа я в ръцете си и имам чуството, че всички ние сме свършили добра работа действително! Всички от групата я чухме и най-хубавото е, че това разнообразие на стилове в нея я прави дори по-голяма, обединяваща, позитивна и силна. Всички тези музикални влияния на едно място... да, за нас определено е готино.

Как ви се струват другите банди от проекта? Харесахте ли си някои?

И: Особено харесваме Ignite, Crowfish и Wickeda... Аз лично харесвам много и Plastic Bo, особено песента им “Пропилени години”.

Направихте страхотно шоу в София. Доволни ли сте от концерта, как ви стори шоуто като цяло?

И: Мнооооооого сме доволни! На първо място, организацията на концерта беше желязна! Страшно харесахме мястото, а звука беше толкова добър и силен! А какво остава да кажем за лудата българска публика... САМО НАЙ-ДОБРОТО, страхотна реакция на песните ни, което ни направи много щастливи и горди. Вие момчета (и момичета), наистина сте про.

Какви участия ви предстоят сега?

И: Имаме доста уговорени вече неща. Следващото ни шоу е на 24-ти в Кутина, Хърватска на 13-тия фестивал “Организиран Хаос”. След това на 30-ти свирим на Адриа Рок Фест в Ниш, после на EXIT в Нови Сад. Предвиждаме и няколко гига в Белград и в Словения.

За Stroeja.com – Теодора Урдева