My Preserver  са една от младите и обещаващи групи от Великобритания. Създадени преди броени месеци, те вече привличат сериозен интерес. В широки граници стилът им може да бъде конкретизиран като алтърнатив-рок.

Групата попадна в полезрението на Строежа и участва в издадената наскоро компилация Credit To The Nation. Благодарение на Dingo Music, My Preserver пристигат в началота на Май за няколко концерта в България. Последният от тях е в клуб Строежа и ще бъде част от петия подобен, посветен на тройната алтернативна селекция.

Здравей Маркъс! Радваме се да те чуем по телефона! Може ли да представиш себе си и другите членове на My Preserver?

Marcus: Казвам се Маркъс Плаурайт и съм от My Preserver. Освен мен има още 4-има – Макс Тръфет, Том Уудс, Ашли Хол, Джонатан Джеймс.

Можеш ли да ни кажеш повече за групата? Кога се събрахте да свирите?

Marcus: Започнах да търся членове на бандата рано миналата година – някъде през Февруари. Това бе един бавен процес и през Септември миналата година събрахме окончателния състав. Т.е. сме заедно от 6 месеца.

Значи сте доста млада банда... Можеш ли да ми кажеш как ви хрумна името My Preserver?

Marcus:  В началото това беше заглавие на песен. Веднъж един човек в бара каза: „Ако можеше да запазиш нещо за бъдещето, какво би било то?” и аз помислих, че това е много як въпрос. Знам, че за някои хора това би бил тривиален въпрос, но за мен звучи като нещо наистина важно – наистина се замислих какво аз бих запазил. Това е.

Значи вие ще запазите музиката, така ли?

Marcus: Да, точно това смятам да запазя.

А стилът ви? В Myspace профила ви е написана една много сложна дума /"Electropustriual”/. Може ли да ни разясните точно какъв е стилът ви?

Marcus: О, да, тази дума беше измислена от един много добър мой приятел от университета. Хората непрекъснато ме питат „В какъв стил свирите?” и това е доста сложен въпрос, защото в момента, в който кажеш, че звучиш като нещо-си, това на момента те поставя в някакви граници, някакъв жанр. А аз не искам това – ние всички се стремим към нещо различно, затова, когато този приятел ми предложи това име, аз го харесах. Но ако наистина искате да го оприличите на нещо, можем да наречем стила си алтернативен рок.

Кажете ни нещо повече за песните си – чували сме само 3-те, които са в Мyspace, но като цяло на по-политически и социални теми ли пеете или за любов?

Marcus: Ами аз не съм достатъчно квалифициран да говоря за любов, затова предпочитам да говоря за наистина важни неща - нещата, за които говорите с приятелите. Не пеем за момичета – не знам, понякога има неща, които ми правят голямо впечатление и правим песен за това. Като цяло пеем на социални и политически. Но в никакъв случай не искаме да звучим претенциозно или като арогантни тъпаци.

Кажете ни повече за албума си Under the Gun – чували сме само 3 песни от него...

Marcus: Да, това е нашият албум-„бебе”, първото ни предприятие – той е направен, за да ни представи. В момента записваме още 6 песни и ще направим голям, истински албум, който отново ще се казва Under the Gun. Албумът-„бебе” е като предвестник, а гоелмият албум, пълнокръвният е на път да бъде издаден.

Кога да очакваме албума?

Marcus: Очакваме да бъде издаден късно през лятото – най-вероятно през Aвгуст.

Стискаме ви палци за новия албум! Вие нямате лейбъл – хората свалят песните ви от интернет. Какво мислите за свободния даунлоуд?

Marcus: Нещо естествено е – интернетът взема превес над всичко. Виждаме как големи и яки банди като Radiohead и NIN пускат своите албуми по интернет за свободно зваляне. Аз все още мисля, че пари се изкарват с продажба на CD-та, затова ако направим така, че хората да си купуват наши CD-та след концертите ни и също имаме и други медии на комуникация, например видео, тогава може и да изкараме някакви пари. Много е лесно за големи банди като Radiohead – в момента, в който си пуснат албума за свободен даунлоуд, сайтът им получава около 3 милиона посещения от фенове, но това е наистина банда с много дълга история. По-младите групи трябва да намерят други начини да се промотират.

“Children of the Capitalist”  е песента, която избрахте да бъде включена в проекта Credit to the Nation. Тази песен ли ще правите сингъл или я избрахте по друга причина?

Казахте, че приготвяте албум. Често ли сте на сцена или сте твърде заети, за да свирите на живо?

Marcus: Да, в момента всички сме в студиото. Освен това се опитваме да изкарваме пари и всеки от нас си има работа, така че работи по 7 дни в седмицата. Но през лятото плануваме да свирим в Лондон и Манчестър, както и на други места в Англия. Може би също и в България...

Досега свирли ли сте някъде извън Англия?

Marcus: Ще се опитам (смее се). Проверявах в Уикипедия градовете, в които ще свирим. Ох, единият се казваше... Стара Загора и София. Напълно се доверяваме на организаторът ни, оставили сме се в негови ръце и не знаем какво да очакваме, но ще е добре със сигурност.

Значи никога не сте били в тази част на Европа? Нито дори и самостоятелно?

Marcus: Не... въпреки, че съм пътувал на много места под слънцето. Бил съм в Африка когато бях втори курс в университета, но никога не съм обикалял в Европа, така че с нетърпение очаквам това пътуване!

Идването ви в България малко или много е свързано с проекта Credit to the Nation.  Какво мислите за него и как се почувствахте, когато ви поканиха да участвате с песента си?

Marcus: Бях свързан с Мартин и той ми каза всичко за проекта – намирам цялата идея за страхотна. Радвам се, че всичко се прави в името на качествената музика, нищо претенциозно, просто добра музика. Наистина го намирам за добра идея да събереш готини банди, които нямат лейбъл, защото има милиони такива. Това им дава шанс да бъдат чути от продуцент.

Знаеш ли нещо за другите английски банди, които са включени в проекта?

Marcus: Не точно. Проверявам сайта на проекта, за да науча възможно най-много...

Mad Staring Eyes и The Display Team също са в компилацията. Но да се върнем на теб. Разбрахме, че си нещо като музикален магьосник – пишеш музика от много ранна възраст. В какви други банди си бил?

Marcus: Започнах да пиша песни, когато бях на 13. Тогава започнах и уроците си по китара. В училище направих малка банда – започнахме с кавъри, а после правихме и наши си песни. Имахме няколко участия в Манчестър. След като завърших училище събрах друга банда, но тя правеше прекалено поп неща, които аз не харесвах особено. След това направих друга група, която пък правеше доста тежки неща, които също не ми допадаха особено... След това направихме My Preserver.

Ако искаш да кажеш нещо на българската публика, имаш думата!

Marcus:  Здравей България! С нетърпение очакваме да дойдем да свирим при вас! Обещаваме ви добро шоу и приятна вечер!

А ние ви обещаваме добра бира! Благодарим ти за интервюто!

Marcus: И аз ви благодаря! До скоро!

За Stroeja.com – Мила Димова
04.05.08.