Crowfish е група, която няма нужда от представяне. Все пак, имате нов член на бандата. Би ли се представил?

Станислав: Да, новият член на Crowfish се казва Станислав. Почти от 2 години свиря с тези красиви момчета. Помагам им да звучат по-добре. Освен това скромната ми персона идва от хардкор сцената във Варна – свиря и в Indignity на китара, а на Another Day съм вокал. Обичам това, с което се занимавам и най-вече моите приятели от Crowfish.

Какво става с вас последната година и половина? Записахте ли нов албум?

Чавдар: От година и половина не е станало кой знае какво – свирим си и чакаме да излезе албумът ни - той е готов и ще се появи всеки момент. Ние дори започнахме да подготвяме следващ албум, така че не бездействаме. Новият албум ще се казва Crowfish 4 и ще съдържа 8 или 9 парчета. Сега ще правим турне във връзка с това и хората ще могат да си го купят.

Разкажете ни повече за турнето.

Чавдар: Турнето ще обхваща страни от близка и далечна Европа – от 12-ти март до 19-ти април. Започваме от България, Румъния, Чехия, Унгария, Германия, Франция, Холандия, Америка и Австралия (смеят се). Досега не сме свирили в Холандия, Чехия, а в Румъния сме свирили само веднъж, така че като цяло ще бъде ново за нас. В Унгария сме свирили също, там предния път имахме доста интересно преживяване и се надявам този път да не е така... Там винаги се случва нещо.

Какво ви се случи предния път?

Чавдар: Предния път свирихме на някакво странно място, което се намираше в края на града. То всъщност беше много яко като място, но самият организатор не беше направил никаква реклама и съответно не дойде никой. Докато свирехме, организаторите приготвяха някакви палачинки с някакви странни неща в края на залата. И така – ние свирим и ги гледаме как те правят палачинки. После ядохме с тях и отидохме да спим на най-странното място, на което някога съм ходил да спя. В края на краищата ние не спахме там, защото поне за мен беше прекалено странно – само Жоро спа там и може би му е повлияло...

Какво ще рече странно?

Чавдар: В една маза доста странна, приличаше на секта, не знам. Не мога да го опиша... Нямаше кръстове или трупове по пода, де. Хората, на които принадлежеше сигурно са били много нормални, но мястото не беше в никакъв случай. Стаята, където трябваше да спим, беше за 12 души. Навън беше много студено, някъде -5 градуса, но понеже вътре беше ужасна смрад, трябваше да държим прозореца, който беше над моето легло отворен цяла нощ. Трагична история.

А сами ли ще свирите на турнето или ще има и други групи от страните, в които ще гостувате?

Чавдар: На повечето места ще свирим с други групи. Във Франция ще бъдем заедно с една банда, с която свирихме и миналата година – казва се Mad Cat. Te са много яки пичове, последния път много се напихме с тях. На другите места свирим с локални групи.

Коя песен смятате да вкючите в компилацията Credit to the Nation?

Чавдар: Смятаме да включим първата песен от предстоящия ни албум – V (Пет) . Жоро реши да включим точно нея, не мога да ти дам точен отговор защо.

Участате ли и в други компилации?

Чавдар: Рядко. За цялото ни съществуване, сме участвали в 2-3 компилации – във Varna Hardcore Point Of View, само че там с учствахме с една не мгого типична за стила ни песен; участвахме и в компилацията Free Mind, в една немска и една руска компилация. И, разбира се, в Playlist на Строежа.

Какво е мнениято ви за Credit to the Nation като начин да се популяризират български групи?

Станислав: Ние не сме много запознати, но доколкото знаем това е идея на Мартин, който се опитва да изкара нови както и вече утвърдени групи ... не знам къде да ги изкара, защото няма истинска българска сцена. Но пък ние винаги се радваме на такива неща, защото е по-добре да се прави нещо, отколкото нищо да не се прави, а и най-вероятно ще се получи доста добре, защото на едно място ще се съберат различни алтернативни групи от страната и не само. Надяваме се компилацията да получи и по-широко разпространение и повече хора да ни чуят.

ОК, казваш, че няма сцена, но според теб какво трябва да се случи в България, за да има една нормална българска сцена?

Станислав: На този въпрос ще говоря малко по-професионално... За мен музиката не е като конни надбягвания – няма значение какво печелиш...

Чавдар: Обаче, Станбе, съгласи се, че аз например, със заплатата си накрая на месеца да мога да си купя нормална китара или нормален усилвател и не трябва да събирам 10 години. Представи си за младите групи е съвсем зле. Нали виждам навън как стоят нещата и тук как е. А сцената започва именно от там – от оборудването, репетиционната и после сцената.

Станислав: Истината е, че в България има много добри групи, но най-тъпото е, че групите, които съществуват по-дълго време, се изживяват като звезди. А звезди в България няма.

Чавдар: Освен Цецо Елвиса, разбира се! Наскоро гледах едно интервю с него, в което каза, че вече маха Елвис-имиджа си и ще си вкара нов. Цецо иска да бъде Цецо – ще избухне като нова звезда, като свръхнова. Той има ново парче – в него той прилича на това, което беше, но вече не е същия.

Станислав: Никой не може да избяга от това, което е.

Чавдар: Да, но в интервюто той каза: „Не знам защо всичките тези години хората казваха, че приличам на Елвис Пресли, след като това не е вярно”. Това си е чистата истина според мен – той ама въобще не прилича на Елвис Пресли.

Станислав: Ако го нямаше Цецо Елвиса, нямаше да има БГ сцена.

Не е само той – и Веселин Маринов!

Чавдар: Веселин Маринов го слушат само военни, Цецо Елвиса го слушат всички!

Станислав: Но мисля, че и В. Маринов има много стойностни песни, той всъщност има песни за всичко: за виното, за ракията, за жени, за сватби, кръщенета, постъпване в казарма, за увлонение...

Чавдар: Освен това наскоро четох, че Веселин Маринов има изцяло собствено оборудване – осветление, всичко. И на концертите си идва с ТИР-ове направо. Той е българския Джордж Майкъл, така че трябва да му се преклоним!

Все пак да се върнем на БГ сцената...

Станислав: Аз обичам българската сцена, но тази, която аз познавам, защото тя се състои от мои приятели. За мен единствената истинска сцена в България е пънк/хардкор сцената, от където идват и Crowfish и много други банди. Сигурно има и още алтернативни групи, но трябва да се налеят много пари, за да ги чуе по-широка публика.

Чавдар: Да, трябват пари, наистина. Като гледам, членовете на алтернативните банди в Америка също не се изхранват от свирене, а работят и други неща. Тези неща, обаче, им помагат накрая на месеца да си вземат стойнстно оборудване, докато тук парите ти стигат за едно перце или един кабел.

А какво мислите за другите банди, включени в компилацията Credit to the Nation?

Чавдар: Ами, с Кълн сме големи приятели и специално искаме да благодарим на Боян, защото ако не беше той, веднъж щяхме да спим на улицата в София след едно свирене. Тогава бяхме на турне и имахме ден пауза в София. Случи се някаква ужасна издънка с мястото, където трябваше да спим и то в 2 часа сутринта да кажем. Боян озвучаваше концерта ни и като чу какво е станало, каза: „Ела в къщи, няма проблеми”. И така – стояхме един ден в тях, много е печен. Освен това той е правил обложката на Requiem for a Broken Heart - може би много хора не знаят, но е така.

Какви са плановете ви за лятото – ще правите ли турне в България?

Чавдар: Разбира се, ние постоянно обикаляме България – все пак сме българска група. Много ми е смешно като прочета в разни вестници, че ни обявяват за групата, която е по-известна в чужбина, отколкото в България – това са пълни глупости. Ние от години си свирим в България и това,че ходим в чужбина не означава,че там сме супер известни или че печелим някакви кой знае какви пари. Всички работим и влагаме пари в издаването на албуми и се радваме на подкрепата на приятелите ни, които много помагат. В България наистина е доста трудно.