Кратката история на базираната в Ирландия българска група Amoric вече позволява да се заговори на все по-висок глас за формацията. За тези, които са пропуснали новината на миналата есен – всъщност, става въпрос за новото лице на група Лора - достатъчно популярни и успели у нас. Хубавите неща, които вероятно им предстоят зад граница, са подложени с дълггодишен опит, един хитов албум и множество концерти. Може би, малко известен факт е концентрацията на живи участия, която Лора имаха през последните години в България – над 200 за година.

Четиричленната формация замина в края на Октомври 2007-ма за Дъблин след постигнати договорки с мениджъра Дейвид Морган. Контрактът включва осигуряването на условия за концертна и звукозаписна дейност с цел реялизирането на няколко студийни албума и предлагането на групата на по-големи и утвърдени компании.

Още в самото начало стартира и новият им официален сайт – www.amoric.com. В него за свободен и безплатен даунлоуд са предоставени значително количество песни на английски език, между които и двете най-нови "Photograph" и "I'll Be Here".

Как сте? Как ви се отразява новия начин на живот?

Лора: Всъщност, начина ни на живот си е същият, единствено местоположението е различно.

Тръгнахте с очакванията за усилена творческа дейност и добра техническа база, която ви се предоставя. Доволни ли сте от условията и как преминава ежедневието ви в момента?

Янко: Успяваме да репетираме и записваме доста повече нови песни, раполагайки със собствено гаражно студио, което е много удобно. Важна част от оборудването е дъската за дартс, хаха.

Лора: Всеки ден е различен, но ако не свирим някъде, обикновено творим и репетираме в студиото.

Краси: За ежедневието... Ставаме в 7:00, бягаме по 10-тина километра... (дуржен смях).

Талантлива група, хаха. Кой е най-бърз?

Краси: На първите 15 метра всички сме сташно бързи. След това сме ужасно задъхани....

Да разбираме ли, че имате собствена база, студио вкъщи, като в бленуваните истории за  записите на много от любимите ни групи и единственото, което се иска и очаква от вас е да творите музика?

Янко: Ех, как патетично звучи! Но в общи линии май точно това се случва.

Лора: Едва ли можем да правим сравнение с някакви звездни студиа, но все пак е добре за начало.
 
Нали знаете, че много български групи, а може би и чужди, мечтаят за това? Ясно е, че когато на музикантите им се налага да бачкат други професии за да съществуват, каквато е най-често срещаната практика в България, музикалната им кариера е поставена на сериозно изпитание. Какво е да нямаш такива грижи, защото това е така при вас, нали?

Краси: Чудесно е, но има опасност човек да се разглези...

Янко: Човек винаги иска повече от това, което има!

Лора: А и грижите покрай музикалната ни кариера са си доста.

Познавате ли групи в България, които да работят на същия принцип като вашия в момента и да имат така осигуреното спокойствие да творят?

Лора: Да, познаваме няколко.

Иха, добре. Вече пет месеца сте в Ирлания. Какви са резултатите досега? Колко нови парчета имате до момента?

Лора: Имаме 9 записани на ниво демо, от които две финализирани “I'll Be Here” и “Photograph”, те вече могат да бъдат чути в  www.amoric.com.

Янко: В момента завършваме трета, която ни е любима, а и много добре се приема, когато я свирим на живо.

Как се казва?

Янко: “Only For You”.
 
Между другото, двете нови песни “I'll Be Here” и “Photograph”, които наскоро разпространихте, звучат страшно качествено. Продължавате ли със схемата да мастерирате нещата си в Щатите и това ли е най-предпочитаният вариант?

Янко: “I'll Be Here” действително е мастерирана в Щатите, а  “Photograph” си я мастерирахме в Ирландия. Решенията ги взимаме за всяка песен поотделно.

Какъв е смисълът да продължавате да пукате песни за безплатен даунлоуд? Докога ще продължи тази практика?

Лора: Имайки предвид, че все пак, за останалата част от света сме съвсем непозната група, смятаме че това е добър начин музиката ни да стигне по-бързо до повече хора...

Краси: Докато във всеки дом не се слуша наша песен, ще продължаваме да го правим, хаха...

Какви концерти сте имали до момента в Ирландия?

Янко: Ами, доста често се случва да свирим с различни местни групи, което обикновено е много интересно.

Клубни концерти? Има ли интерес? Доволни ли сте?

Лора: Да, клубни концерти. Тук има голям интерес за жива музика и съответно много клубове и много различни групи.

За наш късмет и някой от медиите тук проявяват интерес към нова музика. Английският вариант на “Рая” – “Fire” - вече бе пусната по някои от водещите радиостанции. Дори и в Северна Ирландия се заинтересуваха от демо CD-то, което им пратихме и ни поканиха на интервю в радио U105 в Belfast. Там изсвирихме акустична версия на една от последните ни песни “Red Light”.

Какво предстои? Очакват ли се нови изяви на живо?

Лора: Да, всички дати на живите ни изяви могат да се видят на www.amoric.com. Но най-важната за нас ще бъде на 4-ти Април в Дъблин, където ще свирим повечето от новите ни песни, както и тези от стария ни албум. Там сме поканили доста хора от музикалния бизнес в Ирландия.

Чувал съм от Лора, че Дъблин е любимият й град. Как се чувствате там? Как е сцената, нощния живот, клубовете? Има ли къде човек да се напие като хората?

Лора: Навсякъде в Ирландия човек може да се напие сериозно, хаха. Нощният живот не е особено процъфтяващ, защото само малка част от клубовете работят след полунощ, но хубавото е, че могат да се видят много групи от световната сцена в по-интимна обстановка – в малки концертни зали или клубове. Да не говорим за големия шанс да срещнеш човек като Боно, хаха. За съжаление, на мен още не ми се е усмихнало това щастие.

Спокойно, сигурно като си построи небостъргача, ще се виждате по-често!

Лора: Ех, интересното е, че на самите ирландци не им прави особено впечатление дали ще срещнат Боно, например в местния пъб.

Още преди да тръгнете бяхте сигурни, че ще се наложи да изкарате доста време в Дъблин и нямате намерения скоро да се завърнете дори за кратко в България. Появи ли се вече носталгията и мислите ли все пак скоро да се наминете насам, дори за малко?

Краси: Аз вече се върнах веднъж в България за десетина дни. Смятам пак да го направя, когато имам възможност.

Лора: Не може лятото да не прекараме поне седмица на родното Черноморие!

Сега няколко думи за общия ни проект... Компилацията “Credit To The Nation” малко се позабави и ще излезе следващата седмица, когато и вие ще можете да я чуете за първи път. Но все пак, какво мислите за идеята и как избрахте да се включите точно с песента “Blue Summer”?

Лора: “Credit To The Nation” е един много сериозен културен обмен според нас и нещо много ценно за хората, които се интересуват от нова музика. Избрахме “Blue Summer”, защото бяхме много доволни от приноса на Bruce Sugar към тази песен. За нас беше важно да чуем и една по-различна гледна точка относно музиката ни.

Песента вече има клип в Youtube, за който се досещам, че вие не знаете много, тъй като е правен от ваши фенове. Как се отнасяте към това хората да разпространяват собствени видеоинтерпретации на ваши парчета?

Янко: Изключително позитивно. Радваме се, че хората се въодушевяват от нашата музика и правят подобни неща!

Тук е момента да попитам дали имате планове за клип към някоя от новите песни и ако ли да, колко скоро може да се случи това?

Лора: Това със сигурност ще се случи в даден момент в бъдещето, но засега сме концентрирани изключително върху самите песни.

Следите ли какво се случва в България? Какво мислите например за конкурса на Jack Daniel’s - Battle of the Bands? Знам, че имате приятели сред финалистите!

Лора: Хаха, да ти кажем ли сега за кого да гласуваш?

Казвай!

Лора: Групите имат нужда от мотивация, за да стават по-добри. Подобни състезания са някакъв стимул! Ако и наградният фонд беше по-голям – все пак групите доста ще трябва да посвирят преди да се разбере кой печели...

Ще ги питаме накрая. По принцип знам, че са осигурени около концертите от конкурса, а и за момента личи задоволство от концентрацията на изяви при тях!

Лора: Но това е добра посока. Може би, в бъдеще залогът ще е по-сериозен и с перспектива, което ще накара доста групи да се поизпотят.